Душевната ми територия я няма върху картата.
Само аз си зная откъде са изворите ми на любовта.
Откъде сърцето топло като боса нестинарка
тръгна жарки въглени да търси за богословта.
По какви долчинки радостта усмихната премина,
в тъмното да срещне твоите грейнали очи.
През преспи снежни как пробивах аз пъртина
за да ме притиснеш ти към топлите гърди.
Къде са ни поляните постлани със коприна,
където се търкаляхме като деца щастливи.
Къде расте лозницата - таз гъвкава пружина,
която ни подхвърляше до облаци красиви.
Душевната ми територия я няма върху картата.
Затова пък денонощно ти си винаги до мене.
Никой няма да отреже даже с помощта на паламарка
бодливите ми нерви и със взлом от мен да те отнеме.
23.11.2011 г.
Б. Алекс.
Душевната ми територия
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119011906827
Свидетельство о публикации №119011906827
Рецензии