Под таблото на часовника,
под кръглия моден куб на нулите
стоя и чакам любимата...
Нали я помните?
Знам,че ще се учудите,
но още е есен.
До началото на зимата
още път ни чака.
Не е лесен...
Но,с нея ще го изминем двама,
защото Любовта ни е много голяма...
Любовта е полезна като солта за месото,-
попивайки я,-
сърцето не се разваля!
Това е
най-големия ми урок от живота.
И още - жената е нежна,
когато я галят.
Но пресече ли онзи житейски екватор
показва ярост на римски император...
Винаги се смее,когато може
и плаче,
когато няма кой да й поможе...
Виждам я, вече идва засмяна.
Сега под ръката ще я подхвана
и ще отидем до първата сладкарница
или на кино.
Има ли разлика?
Важно е,че ще е до мене
и сърцето ми.
Част от Любовта ми ще поеме...
А казват, наближавала люта зима...
Вземи букета с цветята, любима...
21.11.2011 г.
Б. Алекс.
Урок на живота
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119011906731
Свидетельство о публикации №119011906731
Рецензии