Разтваряше се във нощта светът
и разпрягайки юзди на ветровете
ги застави звездните огньове да засветят.
А ние,пленници на своите прегръдки,
усещахме прииждащите тръпки,-
довеждахме си Любовта до жива кома.
Искам вечно да запомня
усладата от твойте нежни устни,
масажите на пръстите изкустни
и хилядите пламъци в очите,
обаянието топло на гърдите,
забравената истина във виното.
Даже и промяната на климата
не ще се отрази на чувствата
и на нашите добри мечти,
на които често се отдаваме...
Без нищо във замяна да им даваме.
20.11.2011 г.
Б. Алекс.
Искам да запомня
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119011906640
Свидетельство о публикации №119011906640
Рецензии