Сбогуване с есента
"сбогом" никой не чу да ни каже.
Вместо език - червено листо ни изплези.
Не замаза със мигли пейзажите даже...
Сред гората залез разпалва пак зима -
всяко връхче гори като огън бенгалски.
Дървета-корали във зла пантомима
от сутрин до вечер безмълвно дневалстват.
Тишината заспа и тя - еднозвучна.
В косата ми преспи - гнезда за снежинки.
Разказват,че през зимата много е скучно,
а мен ме чака веселие с куп вечеринки!
15.11.2011 г.
Б. Алекс.
Свидетельство о публикации №119011906047