Донесе вятърът прохлада -
някъде е паднал дъжд.
Скри се светлото в засада
и тъмно стана изведнъж.
Но облаците си заминаха
там, зад границата земна.
Само мълния в комина
тишината ни отнема.
Само гръм се затъркаля
по земята изсущена.
Във сърцето ми остана
твоят вик. Душа смутена.
10.09.2011 г.
Б. Алекс.
Гръм
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119011406663
Свидетельство о публикации №119011406663
Рецензии