Вечер порцеланова се счупи
и лети, лети на парчета.
Свърши се, даже се срути
това безумие наше - летното.
Ти за къде се забърза -
птицата Феникс май отлетя.
Спомените в кърпа завързах-
с горчиви сълзи им се посмях.
Трябва да преживеем
студените зимни дни.
Напролет пак ще запеем
и полетим, както преди.
Само да не счупим чудото:
Паметта е крехка стомна.
Аз не ще те загубя...
Ти със добро ме запомни.
С теб пак ще се сбъднем.
Виж звездите как се навързаха.
Нощта порцеланова ще се върне.
Ти за къде се забърза...
Ти закъде се забърза
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119011406459
Свидетельство о публикации №119011406459
Рецензии