Разсъмва се.
Така красива си в леглото гола.
С устните готови
докосвам ти ушето.
Повече не смея.
Ямичка под рамото ти розовее.
Магнетизма на полуоткритите ти устни
поражда в мен
излишъци от чувства..
Водовъртежа им не мога да преодолея.
От копнежа си немея.
Настръхнал движа се по мравешкия път
и краеца на малкия си палец
прокарвам по разтупканата гръд.
Косите искам бързо да разроша.
Но спирам се.
Поспи си още.
Сутринта се спи тъй сладко.
Да можехме
нощта да призовем обратно...
24.08.2011 г.
София
Поспи си още
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119011307823
Свидетельство о публикации №119011307823
Рецензии