СТАРИЯТ ТЕЛЕФОН
Автор: Росен Русев
Старият телефон си мълчи,
не звъни,
остарял като мен
и черната слушалка е няма.
Все ми се ще да я вдигна,
АЛО да кажа...
да попитам защо си така
унила и тъжна?
Виж... вън дъжд вали,
малко е мокро и влажно.
тишината сгуш; в мен,
да се топлим взаимно.
Далече си.
Телефонът мълчи,
целувам слушалката черна,
капна сълза -
ще дойде при теб,
мълчалива и тъжна.
Лека нощ ти желая.
Дъжд вън вали,
мисли изчиства,
спокойно е,
валят чувства...
Старият телефон
© Copyright: Росен Русев, 2019
Свидетельство о публикации №119011200885
Свидетельство о публикации №119011200885
Рецензии