Отдавна аз не съм такъв какъвто бях.
Външно, ясно, вече съм пораснал.
Усмихвам се смирено,- не със смях
над времето студентско и прекрасно.
Виждам,- кожата ми стана грубовата.
И душата ми изкъпана е в кал.
На приятелството твърдо знам цената.
И предателствата женски съм познал
Нищо. Мога да живея и така.
Позволявам ти в очите да ме гледаш.
Животът ни не само мен прецака.
Важно е такъв да ме приемаш.
20.06.2011 г.
Б. Алекс.
Важно е такъв да ме приемеш
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119011206579
Свидетельство о публикации №119011206579
Рецензии