По тялото пробяга трепетна вълна
когато с устни ме докосна доста неумело.
Не съм завистлив, но му завидях
на онзи Гръм, ударил близо в селото.
Не съм завистлив, но му завидях
на Огъня, размятал шала си в камината,
когато хладната ти женска длан
по кожата със топлото ми се размина.
Гледам те и се любувам на извивките
които Господ е изваял тъй изкусно.
Не съм завистлив, но си завидях,
че за моя половинка на Земята те е спуснал.
27.06.2011 г.
Б. Алекс.
Не съм завистлив
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119011205626
Свидетельство о публикации №119011205626
Рецензии