Една неясност днес от небесата,-
дъждовната дъга изправи си гръбнака
и звъннаха изпънатите струни
на седемте й цвята друмни.
Заплакаха от смут децата.
Небето беше светло и приветливо.
Беше някакси по-синьо.
Анилин.И стеаринно.
Облаците се сгъстиха еластично-
мляко изкипяло,гъвкаво.
Дъвчица предъвкана.
Пластелин
събран във сива каска.
Изведнъж притъмня.
Вятър дървета затласка...
Но защо ли не ме е страх?
Сам не разбрах...
Виждам се близко до надеждата.
Без да се оглеждам
с главата пробих
небесната сива настилка.
И видях слънцето.Взривеното зрънце.
А под него пътека.
Тръгвам лека-полека...
19.06.2011 г.
Б. Алекс.
Пътека
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119010909297
Свидетельство о публикации №119010909297
Рецензии