Със тъга е напоена
днес градинската алея.
Влага във листата стене
и Душата ми със нея.
Под краката гледам строго.
Но ме няма...Аз съм там -
дето пътят ми напомня
как те срещнах тук засмян.
Виждам аз това начало,
дето в мене се завръща.
Беше някога.А днес те няма
във щастливата ми къща.
И не искам днес да чувам
за пропуснати надежди.
Знам,че времето лекува
заблужденията прежни.
И не вярвам дето виждам,-
ти към мен се приближаваш.
Ти си,ти си. Близко,близко...
Спираш се.Пред мен заставаш.
Що да кажа? Колко сложно
е устата да отворя.
Невъзможно е възможно
въобще да проговоря.
Само миг.И тръгна разтревожена.
А главата ми е блато с мисли.
"-Позвъни, когато можеш..."
Не, не мога...И не искам...
13.07.2011 г.
Б. Алекс.
Нежелана среща
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119010908304
Свидетельство о публикации №119010908304
Рецензии