Волга, Волга-река

Волга, Волга-река, широка, величава...
На крутом берегу утром зорьку встречала.

С высоты я смотрела на простор волжских вод.
Век за веком проходит, а Волга течёт.

Широка, величава, стати русской полна,
Зарумянилась нежно зорькой алой волна.

Набегая на берег кружевною волной,
Волга пела мне песни, говорила со мной.

На крутом берегу красотой любовалась,
Солнце к милой реке, полыхая, склонялось.

Широка, величава, стати русской полна,
Запылала румянцем от заката волна.

Стихотворение положено на музыку композиторы В.Булюкин.

Перевод с ру на бг – Величка Николова – Литатру1

Волга, Волга, река, ти, широка, велика.
 Аз от стръмния бряг гледах как зора блика.

От високото виждах, сякаш водно поле.
Век след век се изреждат, а тя все си тече.

Ах, широка, велика, пълноводна река.
 Зачервява се нежно силна Волжска вълна.

Към брега приближава от дантела вълна,
 Волга песни ми пее, с мен приказва си тя.

Заплени ме на стръмния бряг красотата,
а и слънцето как се целува с реката.

Ти, широка, велика, пълноводна река,
 виждам залез как пали във червено вълна.

Литатру България, София 20.11.2018 г. 01:05 ч.