В лицата на секачите се взри,
когато влачат сутрин рано
безсъние в Родопските гори
ведно със тежкия топор на рамо.
Тревата суха мие ги с роса
и хладина по кожата пробягва.
Разсичат с длани гъстата мъгла
преди към боровете да посягат.
В лицата на секачите се взри,
когато слънцето със първите лъчи
като кована мед ги оцвети...
И за труда им славен ги благослови,
защото чистят от пожара тъжните следи!
На пожара тъжните следи
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118123004840
Свидетельство о публикации №118123004840
Рецензии