Веднага ги узнавам - те не спорят.
Като виновни са когато заговорят.
Дълбоко във очите - вик застинал.
Сърце - седемдесетгодишна заредена мина.
Веднага ги обикнах. Мълчешком.
Гробището имат го за втори дом.
И със побеляла мъка във косите
живеят на децата си с мечтите.
Веднага ги познавам. Майки нежни -
с корави длани вечер снимки гладят.
Познавате ги всички. С грижи прежни
те гробовете кичат.Живите-да не забравят!
Войнишките майки
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118123003974
Свидетельство о публикации №118123003974
Рецензии