Не вярвай в отражението вяло
на бляскавото огледало.
В моите очи ти вечно се оглеждай
и се съпротивлявай със надежда
на бръчките,
не покрай очите си,
а във душата и сърцето.
И ако е нужно слагай пак румянец на лицето си,
тъй както правеше в късното си детство,
за да привличаш погледите на момчетата.
Не, това не е суетност,
а е средство
да избягаш от тъгата си.
И да върнеш лятото
в очите
и във вечно младото си тяло.
Не! Не искам да ме изоставяш,
а да бъдеш вечно с мен,
във мен
и покрай мен.
Завинаги и чак до края.
А аз?
Мога също да ти обещая...
Мога да ти обещая
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118122906286
Свидетельство о публикации №118122906286
Рецензии