Къде е жената,която си спомня
остарелите наши градини,
в които двамата с нея,бездомни,
брояхме далечните звездни рубини,
когато желаех във тъмнината
да открия във нея нещото,
дето я прави жената -
истинската, горещата.
Дето още се срамуваше, гола,
от божественото си тяло-
стройно като топола,
но Любов не познало...
Къде е жената,която си спомня
остарелите наши градини,
от която като от стомна
отпих щастие за много години...
Къде е жената
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118122807651
Свидетельство о публикации №118122807651
Рецензии