Не ме измъчвай. Няма да се скриеш.
Човек не бяга сам от свойта същност.
Следите свои с пяна да покриеш,-
навред си ти - една и въздесъща.
Видях те вчера,- беше на изложба,-
икона проста с дъхава коса.
В градинката,- с дете да се разхождаш,
не,- с куче беше...Малки чудеса!
Пътувайки лениво с автобуса
те зърнах как отмина в такси.
Опитах портокал един да хрусна,
но във вкуса му също беше ти.
В измислена прегръдка те люлея.
Сърцето ми те чака. И те моли:
Не се укривай. Чуй, за тебе пея.
Запей и ти...Нали навън е пролет?!
В измислена прегръдка те люлея
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118122703292
Свидетельство о публикации №118122703292
Рецензии