Росен Русев. Туман

Т У М А Н

Идём,
в серый день
под приземистым небом.
В серые дни
прихрамывают мечты,
ищущие на песке следы,
смытые морем.
Забытые слова -
гнёзда надежды,
шум прибоя
и предательский ветер
вдаль их уносят.
Идём,
не нуждаясь в них -
в высказанных словах,
уже не имеющих смысла.

Две тени
тонут во мгле
и проклинают
позднюю осень.
Луч света от маяка
чертит дорогу.
Ложится туман - любовь,
объятая светом.
Две тени
во мгле держат путь,
за ними дождь идёт следом.

перевод с болгарского
2018

МЪГЛА

Вървим,                      
в сивия ден                   
от прихлупени облаци.
В безслънчеви дни      
накуцват мечтите,        
търсещи стъпки по пясъка 
от морето отмити.      
Забравени думи -       
гнезда на надежда,   
шум от прибой       
и предателят вятър   
ги отнасят далече.   
Вървим,                       
няма нужда от тях -    
изговорени думи       
вече без смисъл.       

Сенки две                    
потъват в мъглата    
и проклинат                
късната есен.              
От фара лъч светлина 
чертае пътека.              
Идва мъгла - обич        
обгърнала светлината. 
Сенките две,                    
си правят в мъглата пътека 
след тях идва дъжда