В памет на Анна Ахматова,
която е искала да спи около него.
На брези покрай гайтаните разшити,аз се спускам
към водите на Суна, от яростта бурлящи.
Финската студена ревност предпазливо ме пропуска
на Кивач към алмазните пръски искрящи.
Потока бърз,не спазвайки законите на красотата,
шиба камъни сред острови от пресен сняг,-
и хвърляйки се в падината,-без остатък
стоварва свойта мощ на валчестия бряг.
Завиждам на наклоненото каменно упорство
пред разпръскването подивяло на водата.
Доказателство за древното противоборство
на човека със безумствата на времената.
Навярно още дълго аз ще чувам този плач
на пръските. Деца, от майката-вода откъснати.
И той ще ме завърне пак при теб, Кивач.
Пред очите на Карелия,аз скришом да възкръсна.
Кондопога,Карелия,февруари 1984 г
Водопадът Кивач
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118122608647
Свидетельство о публикации №118122608647
Рецензии