На Г.Григоров
Знам,
че не растеш
като дърветата,
разчитащи
на своя
знатен корен.
Твои клони
са момчетата.
За другото -
ти сам си отговорен.
Битието ти не ще убии мечтите.
Но питай!
Трябва да се пита:
за сметка на какво ли
дебелеем?
Някои ще мълчат.
Други ще се смеят.
Много малко ще бъдем искренни.
И с к р е н н о с т т а
е най-трудната
и с т и н а!
Не чакай
да станем познати,
за да си говорим естественно.
Все още сме
п р и я т е л и!
Боли ли ни -
значи сме честни!
М ъ л ч а н и е т о
не е израз на емоция.
Изпадаме ли още в амоци -
значи сме живи!
И нервни.
По човешки силни,
а не имагинерни.
Симеотика няма да ни оправи-
диря
е нужно
след нас да оставим!
1975 г., София, ул.Даскал Манол 7
Алегро нон тропо
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118122608501
Свидетельство о публикации №118122608501
Рецензии