Под влияние на руските поети
в теб съм влюбен безвъзвратно.
Бялото ти тяло нощем свети
и ме връща често към гората.
С хляб и сол не ме посрещаш,-
сок вълшебен с устните отпивам.
А ръцете ми, ръце до жар горещи-
ласкаво снагата ти обвиват.
Там стоим обгърнати от мрака...
С моят смях и в твоята сълза
винаги край пътя ме очакваш,
единствена брезичко край Москва.
Авдотино
Винаги край пътя ме очакваш
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118122507352
Свидетельство о публикации №118122507352
Рецензии