Мелник
разтърси мокри сипеи, дървета, небеса.
Пътува кратко тука топъл есенния дъжд,
но сетне дълго вае бели млечни чудеса.
Узрява в пясъчния хлад на избите вино-
сълзите кървави на старите лозници.
Самата Ванга тук бе спъстрила гнездо,-
майката на всички живи ясновидци.
Най-малкият ни град живее мълчаливо.
Митове и песни крие във светите пазви.
Вечно като чужденци го преоткриваме,
кога по урвите му със змеите рядом лазим.
Молитви кротки шепнат старите икони
в потулен храм сред бурени и хълмове.
О, град-легенда, вечно ще те помня,
защото с минало душата ми накърми!
Свидетельство о публикации №118122506847