Летят сърдечни стружки от признания.
Какво пък, нека,- страдам и живея.
И влюбвам се. Любовните желания
са за това - да плачем и да пеем...
Във нови страсти често се премятам.
Опивам се след всяка бурна среща.
Излагам устните под леденият вятър
с надеждата да станат още по- горещи.
Ревнуват ме.Пред добротата нямам грях.
Приучвам страстната душа да не тъгува.
Но в най-мъчителни страдания разбрах,
че първата изгора рядом с мен сънувам.
Характер благ в метала твърд превръщам.
Металът също със любов го закаляват.
Не знам защо при тебе все се връщам...
Навярно с нещо много скрито ме заставяш.
Завръщане
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118122506809
Свидетельство о публикации №118122506809
Рецензии