Първа среща със смъртта
Поле, баири, планина. И зад гората
уморено-гладни,черни гарвани летят.
На асфалта, под шума на колелата
песъчинки мокри още непробудно спят.
А пък аз, унесен в песента на вятъра
следя на пътя кален полосата сива.
Гумите,почти без помоща на авиатора,
върху оста си километрите навиват.
Децата ми,окъпани в предчувствие за резида
негласно песните на птичките подхващат.
На глутница бездомни псета тип "борзай"
въздушните целувчици през смях изпращат.
Пред нас - ливада,хълм, върхът на планината.
И облаци, готови със градушка да заплачат.
Моторът с хрупкав рев захапва стръмнината.
Сърна подплашена,от редки храстички изскача.
И тука, неочаквано, пред погледа - завой.
Отсреща друг шофьор в несвяст препуска.
Колата чувства рязко пътя си несвой...
Канавката отстъпва...В бездната ни пуска.
Свидетельство о публикации №118122506634