На Ирина
Денят си ляга в пълна изнемога.
За стъклото се лепва бяла луна.
Пред смиреното лице на Бога
тя остава отново напълно сама.
Пред образа свят на икона
някога в храм осветена
тя дълго извършва поклони,
свалена на нежни колени.
Кандилцето ярък пламък люлее
като малко сребристо листо.
Въздишката й нощна ще успее ли
да стигне до мЯстото свято?
Да бъде великото чудо...
Молитвата Бог да послуша.
А то виж й коварният Юда
от хляба намокрен не вкуси*
-----------------------------------
*т.е се разкае (Ио.13.27)
Да бъде великото чудо
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118122506552
Свидетельство о публикации №118122506552
Рецензии