Избродирана с червен конец
е при залеза тайгата.
В клони вятърът на тих гласец
пее химн на красотата.
Тихо стъпвам в летаргичен сняг,
приближавам бавно бора:
-Здрасти! -казвам,-Здрасти,брат,
хайде да си поговорим!
Чакал този миг със векове
мигом ми отврърна борът:
- Браво, българино, че дойде!-
и започна разговорът...
Избродирана с червен конец
бе при залеза тайгата.
Как можахме да не разберем,
в златно-жълто,че огря зората?!...
15 януари,Коми
Разговор
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118122406739
Свидетельство о публикации №118122406739
Рецензии