starozagorez
Над моя хълм отново прогърмя.
Мълния изпразни свойта сила.
Гората за секунди потъмня,-
вятър с мокро палто я накрива.
В извора като във майчини очи
се спусна облак, пълен с мъка.
И ябълката цъфнала мълчи
в предчувствие на влажната прегръдка.
По пръстта камшичат едри капки.
С мирис ме упойва сламената купа.
Вода, закичена с въздушните си шапки
тревите с нежност бърза да затрупа.
Вода с дъждовни шапки
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118122104069
Свидетельство о публикации №118122104069
Рецензии