Окосихме днеска детелиновата нива.
Трудно.Сам опитах...и ми провървя.
Слънчевият диск се гмурна мълчаливо
в ароматното вълшебство на деня.
Свойто градско тяло уморено
хвърлих вяло на сеното прясно:
То не легна върху Витошка морена,
а в библейската Христова ясла!
Упоено дишах миризмите нежни
подарени от скосения трилистник.
Бързо в мен умората изчезна...
За безсмъртието се замислих...
Сенокос
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118122103884
Свидетельство о публикации №118122103884
Рецензии