Сняг...И пак...Пак сняг...
Но защо не ми омръзва?
Дишам го като сръндак
ровещ за трева замръзнала.
Чакам всяка сутрин сняг
както пролетта-кокичета.
Заприличал съм на маниак
дебнещ във гора момичета.
Парцалите следя,- рояк
от еднодневни пеперуди.
Живея, също на архипелаг,
създаден от студени изумруди.
Вдишвам белият екстракт
от шамани омагьосан.
Люшкам се - пиян моряк.
За снеговете съм сватосан...
Последен сняг
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118122006947
Свидетельство о публикации №118122006947
Рецензии