Смъртта

В памет на проф.Г.Щилиянов

С живота къса пъпната ми връв
внезапно-също на цигулка струна.
Отдавна скрила в къщата отровна стръв
и чака някога в екстаз да я целуна.
Живот разбива тя като китайска ваза
със скоростта на хвърлена в гнева си фраза.

Сърцето вечно кръв гореща тласка...
Не питай много ли ще бъде страшно?

Едно ужилване на медоносница пчела.
Една инжекция за имунизация от грипа.
Както във невинната младенческа игра
детето не от болка - от безсилието хлипа.
Кога внезапно падаме от невисока слива,-
летим - не по-малко от Икар щастливи!

Как,нима не ще е малко,малко страшно?!

Не повече - отколкото да се изкашляш...


Рецензии