Защо не товарим вечер корнизите
с плътни и малкопрозрачни пердета?
В почетна възраст вече навлизаме.
Тук любовта е просто подкрепа.
Тук любовта е само закрила.
Семейната клетка е суеверие.
Няма превземки:"Обичам те,мила!"
Всеки поглед е пълен с доверие.
Да, но зад жестове вече изкусни
и зад точно пресметнати думи
още жадувам за тръпните устни.
Сърцето препасано бие безумно.
Щом ме погледнеш малко смутено-
вплитам душата си с вятъра.
От твойте меки коси, разпилени,
пиян възкръсвам сред ароматите.
Това е човекът- което обича.
Умира приживе, щом го загуби.
Мойте мечти са бели кокичета.
Дълго ли още ще съм заблуден.
Дълго ли ще съм заблуден
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118121909214
Свидетельство о публикации №118121909214
Рецензии