На нашите домашни питомци-
охлювите Жан,Жак и Русо.
Охлювът,тоз странен философ,-
от хълбоците на тревите наблюдавал
как в края на градчето разцъфтява
частица от вселенската любов.
Сам примката на шията си носи,-
къщата- като вина и грях,- огромна.
Едва попробвал от храната скромна,
поставя си наивния и къс въпрос:
-Във кой трънак избодах си очите?
Не плаче.
И не вика той сърдито:
А накъде?
На никъде!
Безцветната му слуз изтича
като сълзи.
С къща, а бездомен е и...ничии.
Облизва вкусно всички чужди рани
и ги лекува с гъби и треви омайни.
От неволите си трудни без да се отчайва
препуска по вселената- на Боговете равен.
На Боговете равен
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118121909001
Свидетельство о публикации №118121909001
Рецензии