"Что-то кони
мне попались
привередливые?!
Коль дожить не успел,
так хотя бы допеть..."
Владимир Висоцки
С пристегнати лакти в повои,
с набръчкани бронзови вежди
китарата кой ще настрои,
конете ти кой ще обезди?
Светът е сиротен без Хамлет.
Въпросът му пак е възможен.
Върти всенародната памет
глас дрезгав в касети заложен.
Играчо на опнати нерви,-
сам нерв на тревожна епоха,-
участник несменен в маневри
зад кадър и в мирни окопи,
пред теб на колени ще падна.
Да видиш и моите рани.
Нали за съвет непрестанно
пристигат при теб ветерани?
Ни шпага,ни изстрел,ни взрив
във моето тяло са спрели.
Но думи с отровен език
в мен непрестанно се целят.
Затуй съм със сбръчкани вежди.
Ръцете ми стягат повои...
А искам коне да обяздвам.
Китари ми дай да настройвам!
Искам коне да обяздвам
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118121806683
Свидетельство о публикации №118121806683
Рецензии