Змеева дупка

На двеста метра
от столетната ми къща,
където в тъмното
гората гъста
с отвесните скали
любовно се прегръща,
та, точно тука,-
гръм страхотен е пропукал
неголяма пещера.
По-скоро дупка.
Нещо там тупка,
нещо там хрупка,-
странно чудовище
има леговище
в нашата древна гора.
Ручей извира от дълбините
между баирите
и се провира между скалите-
за час се набират
двеста бакъра вода.
Даже не стигат
да си изпирам
потните ризи
после коситбата.
Такава ми е поличбата...
Та...Змеят е кротък...
Никакъв ропот.
И за водата
дето му цапам-
даже не иска моми!
Храни се с гъби
или пък с гълъби-
иска оттам да излети!
Нощем не охка,
нито пък с нокти
дращи скалите от гняв.
Просто си пази
своите съкровища
това чудовище-
Змеят Триглав...
Нито е страшно,
нито опасно-
и от устата му
огън не бълва с искри...
Тъй си живея
на метри от нея,
зловещата дупка-
зла душегубка
за Змея,
невиждан до днес.
И ако в вас съм събудил
даже мъничък интерес-
елате при мене
да поживеете
в чудния
Тревненски лес.