КАДРИЛ
Автор: Р. Русев
Дъждецът ръми,
напява капчука,
подухва ветрец,
тишината,
утихва във мен
и капки остават.
Само дъжд,
само мисли улегнали,
просто мигове,
откъснати дни
от отминало ехо.
Той си знае дъждът,
ще попият във мен
капките,
спомени ще натрупат -
ще зазвучи
тъжен рефрен
от отминало ехо.
Продължава дъждът
ден след ден да вали,
тихо в душата ми...
Капят сълзи,
но не става по-леко.
*
Времето лети,
отива си,
зад ъгъла смъртта
кадрил танцува за последно.
Напомня ми с дъжда,
че може и така -
чадър не е потребен.
Кадрил
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118121800303
Свидетельство о публикации №118121800303
Рецензии