Като завеса пада тишина
заглушава звуците на приближаващите крачки.
Влез безшумно в моята изстинала душа
и я поглади със устните, за да не плаче...
Покрий ме с необятната си красота.
Кръвта след допира до тебе закипява
и като докоснати наяве чудеса
по вените се стича - вулканична лава.
Зад прозореца като завеса пада тишина.
Превръщаш се в ръцете на богиня.
Под краката ти снегът като коприна
ще те придружава тихо до дома...
16.12.2018 г.
Петр Пенчев
Свидетельство о публикации №118121604671
Спасибо за стихи! Мне они очень понравились, но перевести пока нет времени. А попробовать хочется. Особенно меня затронули строки:
Задняя часть окна, как занавес, опускает тишину.
Вы превращаетесь в руки богини.
Их я бы перевела так:
По другую сторону окна,
Словно занавес, упала тишина.
Руки ваши вдруг отныне
Стали, как и руки у богини.
Спасибо за стихи!
С уважением.Лариса.
Лариса Потапова 30.12.2018 02:52 Заявить о нарушении
Петр Пенчев 30.12.2018 09:50 Заявить о нарушении
Спосибо за прекрасный перевод! Получилось красивее чем у меня. С наступающим Новым годом! Здоровья любви, СЧАСТЬЯ И ТВОРЧЕСКИЕ УСПЕХИ!
Петр Пенчев 30.12.2018 09:50 Заявить о нарушении / Удалить
Лариса Потапова 30.12.2018 21:44 Заявить о нарушении