Петр Пенчев. Душа моя

         ДУША МОЯ

Не знаю, да и знать не собираюсь
сколько за спиною лет осталось.
Жить сегодня и сейчас желаю, а не думать,
где остановлюсь, куда отправлюсь.

По траве зелёной бегать босым,
полной грудью аромат весны вдыхать,
стать таким же как и ветер виртуозом
и стихи с такой же лёгкостью писать.

А удары сердца мне напомнят,
что впереди: иль Рай, иль преисподня,
мне всё равно какой сезон за окнами,
душа моя как птица  - вольная.

перевод с болгарского
2018


        ДУШАТА   МИ

Не помня и да знам не искам
зад гърба ми колко са годините.
Желая да живея днес, а не да мисля
къде да спра и откъде да мина.

Искам по зелената трева да ходя бос
и пролетта със пълна гръд да дишам.
Като вятъра да стана виртуоз
и стихове със неговата лекота да пиша.

Чрез пулса си сърцето ми напомня,
че ме чака Рай или пък преизподня.
За ме е все едно навън какъв сезон е.
Душата ми е винаги свободна...