ГЛАСЪТ НА ДЪЖДА
Автор: Р. Русев
Часовете напомнят за себе си.
Сипят песъчинките време
и откъсват от дните отминали
непотърсени спомени.
Изсивелите дни,
като сенки ;
на изгубено минало
непотребно,
като отминал живот
и вълна попила във бряг.
в старостта ми се вписват.
Изсивявам,
както и времето,
окадено от
почернели комини,
с дим рисуват
в небето любови
и се моля в тях да ме има.
Дъждът шумоли
във улуците
като спомен
за теб.
Жив съм,
улука говори отвън
и сънувам любов...
Гласът
на дъжда
се стича в сърцето ми.
Гласът на дъжда
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118121509344
Свидетельство о публикации №118121509344
Рецензии