Тя стъпи на прага ефирна и лека
и в кръчмата стана по-тихо от храм.
Затърси на всички в очите пътека.
Къде е? Но хор отговори: Не знам.
Премина напряко и бавно размести
зида на душите им само със жест.
Удави в ракията толкова лесно
тъгата на тези сурови мъже.
А после, тя цялата нощ с тях се люби,
но в утрото всеки бе вълк единак
и тръгна си свъсен, по нещо изгубил,
с пробягваща мисъл – довечера… пак.
Остана един и започна да пита:
Хей, бармане, как се наричаше тя?
А той отговори от упор, открито:
Тук всички се любят с една... Самота.
Кръчма за самотници
© Copyright: Ани Монева, 2018
Свидетельство о публикации №118120708066
Свидетельство о публикации №118120708066
Рецензии