ВЪН ВАЛИ
Автор: Р. Русев
Вали,
мокри
и стари съдби
със дъждеца събира.
Искам старо вино
да бъда за теб,
да ме отпиваш
глътка по глътка,
да се опиваш от мен
и ме гали дъхът ти.
Но защо ли така,
все те чакам.
Да почукаш...
да отворя вратата,;
да те посрещна
и в отлежалото
да заравиме скуката.
От искрите му да има обичане
гроздов пламък
в жажда на двама,
малка роза
и две чаши
в очакване
на маса оставени...
ВЪН ВАЛИ
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118120209940
Свидетельство о публикации №118120209940
Рецензии