СПОМЕН
Автор: Р. Русев
Заръмя,
припява капчука
и реди есенни
бистри сълзи.
Капка от последната
керемида дълбае
дупчица в мокра земя.
А отгоре поглежда
кръгло и жълто
голямото око на луната,
няма ток
и до ръката ми
пари свещта.
Гори у мен
вярата в теб,
в душата заключена,
светло е вън-
в нощ като ден,
спомени плъзгат се,
усукват ми мислите
почти удавени в тъмно море
Под покрив съм,
чаша с червено до мен
глътка, ето те, идваш,
не задавам въпроси,
протягам ръка...
Ти си... спомен...
Любовта е дошла.
Спомен
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118113008258
Свидетельство о публикации №118113008258
Рецензии