Не бързай
Автор: Р. Русев
Денят е спомен
като лист отронен
в есен,
падащ към земята
във вираж,
почти докоснал я
и вятърът понесъл го
в зелено-жълтия килим
застлан от есента.
Светът е път,
не бързай,
отива си нощта,
в сърцето утрото изгрява
и идва щастие,
а ние,
остаряваме от бързане.
Да поговорим,
че има свят жесток,
че щастието винаги е трудно,
като рисунка с тебешир,
дъждът, която ще отмие.
Отвън вали
и мокри прагът ни ,
не бързай,
светът е дом,
а той е наш
макар и малко скучен.
Не бързай,
отива си нощта,
изгрява ден
и идва щастие.
Свидетельство о публикации №118112910225