Димчо Дебелянов. Смерть

Смерть

При неге вздохов сада ароматных
в янтарном прахе выжженной зари,
уют таков просторов необъятных,
где светлый ангел сон да тьму творит.

Усталый день, стеная, ночью смален,
кто в сумраке безмолвна и смела...
чу, голос сладкий кличет меня в дали,
под властный взмах незримого крыла.

Пируют звёзды в коле как метели–
на долю мига в танце не греша,
и в вечности червлёной колыбели
уж дремлет златокудрая душа.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Смърт

Под нежний лъх на вечер ароматна,
пребулени със мек янтарен прах,
заглъхват в мир простори необятни,
че светъл ангел ръси сън над тях.

Последний стон на морний ден издъхва
на здрача във безшумните вълни...
Невидимо крило над мен полъхва
и сладък глас зове ме в далнини.

Безчет звезди се стичат в небесата,
на светъл пир призвани от нощта,
и в кротко упоение душата
заспива в златний скут на вечността.

Димчо Дебелянов