Мълчим
Автор: Росен русев
Като две самотни брези
на малкия хълм
една до друга застанали,
без листа
от есенния вятър
попарени,
с тебе мълчим...
Самотни, тихи и голи,
с бели клони
от вятъра люшкани
и преплетени-
тъжни, неми ръце,
за топлината си жадни.
Мълчим...
Като река сме.
Тъжно влачим води по наклона.
Мъгла като дим
покрива с безмълвие
пространството
между двама ни.
Мълчим...
Плаче тихо реката...
Понесла неслучия
от раздели
и душевните рани.
Свидетельство о публикации №118112200126