Хочу тебя
Буду ждать тебя ранней весной,
Истекающей влагой сосулек,
И фильтруя толпы шумный рой,
Лик искать твой, что сердце рисует.
Буду ждать я и летом сухим
На песке до ожогов прогретом,
И рассвета шафрановый дым,
Будет мне полотном для портрета.
И в дождливых осенних слезах,
Ручку зонтика нервно сжимая,
Буду ждать, как лавину в горах,
Звук шагов твоих тихих, родная.
И косматой недоброй зимой,
Растопив жаркой плотью сугробы,
В ожидании я, сам не свой,
Представляю тот край, где мы оба
На тугой шелковистой траве,
Как потоки ручьёв сумасшедших,
Рвём плотины, ты только поверь,
В то, что голос мой тихо прошепчет.
Оригинал:
Димитр Ганев
ЩЕ ТЕ ЧАКАМ
Ще те чакам в засмяната пролет
под капчука с висулки от лед,
ще се вглеждам в кокиче наболо
и с очи ще те търся навред
Ще те чакам в горещото лято
върху пясъка с миди застлан,
ще те търся в лика на зората,
във вълните на прилив смълчан
Ще те чакам в дъждовната есен
със чадъра до стария бор,
ще те гоня по склона отвесен
зад дувара на мокрия двор
Ще те чакам в студената зима,
ще се топля от твойта нега,
ще усещам плътта ти незрима
и ще търся следи по снега
Ще те чакам любов до полуда,
ще те дебна във триста утра,
ще те търся хиляда години,
но ще те имам, дори да умра!
Свидетельство о публикации №118112008279