Старият вир
Автор: Росен Русев
Рисувам водата,
как скача долу в дълбокото,
как се стича по ръбчето
и преди да се гмурне във вира
в скалата със сила ударила
пръска водата на капки
като светли закачливи коси
и дъги слънчеви.
А скалите край нея
нарисувано-сгънати
и назъбени във всевъзможни ъгли
мамят да се плъзна по тях.
Старият вир
помня от детството
с водата, миеща камъни
и потъваща някъде,
където исках да скоча,
да потъна и да забравя
тревогите...
Помня го - детският вир.
Често отсядах до него
да стане в очакване чудо.
И... чудото стана -
пораснах.
Днес пак съм при старият вир
и водата, падаща
на къдрави снопове
от високото.
Пак ми е хубаво и някак
чисто, по детски.
Водата пак прави
пътеки по въздуха
и дъги срещу слънцето.
И ми е леко...
Леко...
Старият вир
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118111400656
Свидетельство о публикации №118111400656
Рецензии