Ръцете на мама
Автор: Росен Русев
преместено в писма
Грижовни и ласкави.
Помня сълзите,
когато тръгнах далече да уча.
Как само ми липсва,
как да и кажа слова,
които и липсват.
Едничката тя,
единствена, искрена,
ме приласка,
а яз все бягах
и се правех на мъж...
Тя си беше жена,
обичаща чедото свое,
майка остала сама
обичта си не могла да покаже.
Благодаря,
за думите, сълзите, обичта ти.,
колко късно разбрах -
една си майчице свята.
Моят свят си била,
А аз,
чак сега май го разбрах ,
като теб останал самичък
Ръцете на мама
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118111400648
Свидетельство о публикации №118111400648
Рецензии