Зимние вечера-3. Христо Смирненски

Сякаш плачът и дочули са,
сякаш са ехо в снега —
звъннаха в сънната улица
песни на скрита тъга.
 
Трепка цигулка разплакана,
сепна тя зимния сън,
мигом след нея, нечакано,
хукнаха звън подир звън.

Пак ли са старите цигани?
Пак ли по тъмно коват?
Чукове, сръчно издигнати —
сръчно въртят се, гърмят.
 
Трепна в бараката сгушена
пламък разкъсан и блед;
а от стрехата опушена
спускат се змийки от лед.

Пламва стомана елмазена,
вие се, съска, пълзи —
с тежките чукове смазани,
пръска тя златни сълзи.
 
Синкави, жълти и алени
снопчета пламък трептят,
в огнен отблясък запалени,
черни ковачи коват.
-------------------------------------------------------
“Зимние вечера-3” Христо Смирненски

Будто бы плач где-то слышится,
Будто бы – эхо в снегах.
В воздухе сонном колышется
Песня печальных бедняг.

Плачет ли скрипка бродячая,
Зимний покой разбудив?
Следом, как искры горячие,
Звон наковален гудит.
 
Может, цыгане работают,
Снова куют в темноте?
Тяжкими звонкими нотами
Стук молотков полетел.

Светел барак переполненный,
Пламя там бьётся в печи;
Дымом все щели наполнены,
Змейки струятся в ночи.

Плавится сталь непокорная,
Вьётся, шипит и ползёт,
Слёзы на молоты чёрные
Золотом плещет и льёт.

Синие, жёлтые, алые -
Ярко горят языки;
Чёрные руки усталые
Бьют, и стучат молотки. (12.11.2018)