Зимние вечера-1. Христо Смирненски

Зимни вечери

Като черна гробница и тая вечер
пуст и мрачен е градът;
тъпо стъпките отекват надалече
и в тъмата се топят.
 
Глъхнат оградите, зловещо гледа всяка
с жълти стъклени очи,
оскрежената топола — призрак сякаш —
в сивата мъгла стърчи.

Странни струни са изопнатите жици,
посребрени с тънък пух,
и снегът, поръсен с бисерни искрици,
хрупка с вопъл зъл и глух.
 
А в мъглата — през безплътните и мрежи
мълком гаснеща от скръб,
младата луна незнаен път бележи
с тънкия си огнен сърп.
Из цикла “Зимние вечера”. Христо Смирненски

Как чёрный склеп и этот вечер -
Так пуст и мрачен город сей;
Стучат шаги неподалече
И исчезают меж теней.

Глухи заборы, окна злобно
Очами жёлтыми глядят,
А тополь, бледный призрак словно,
Торчит во тьме, понурив взгляд.

На проводах посеребрённых
Холодный тонкий пух лежит,
И снег, искринками смягчённый,
Так глухо под ногой хрустит.

Во мгле, через туман бесплотный,
В котором наша скорбь видна,
Серпом на тёмный путь болотный
Сияет юная Луна. (7.11.2018)